Духът
на галерията
Стихотворение
посветено на изложбата ва Ивон Кючукова в Художествена галерия „Г. Данчов – Зографина“-
Чирпан
Галерията
сякаш оживя,
картините
флиртуваха със нея
и
щрихи от небесния таван,
валяха
на окото ми в дисплея.
Разроши
ли несебърския фар,
къдриците
на лунната пътека,
така,че
и последния рибар
да
хвърли котва, някъде край него?
Брадясал,
като някакъв апостол,
той
целият бе, мъка и вина.
Със
три лефера, сметката е проста-
морето
днес не даваше цена.
Вторачих
се, не смеех да помръдна.
Картината
така ме закова,
че
сякаш бях прекрачил във отвъдно,
с
разпорена от мислите глава.
Измъкна
ме въздишка на жена-
красива
като амфора от глеч,
попиваше
от бялата стена-
чирпански
дух, от близо и далеч.
И
другъде съм бил, нали съм скитник.
Какво
ли не в живота си видях.
Но
тук, духът отваряше очите.
Видяхте
ли го? Сладък като грях !
Ангел
Кроснев, Чирпан 14.10.2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар