Чудесата Христови в стенописите от Новата митрополия в Несебър. Ролята на вярата за изцеленията (посветено на 420-годишнината от преизписването на храма)*

Николинка Климукова

Темата за чудесата[1] притежава универсална актуалност във всички времена, включително и днес, защото те доказват Неговата божествена същност[2] и са прояви на любовта и милосърдието на Господ към човека. Бог извършва чудеса, за да укрепи вярата на първите християни. Но нима нямаме нужда днес да укрепим вярата си? Затова, като обръщаме поглед към Новата митрополия в Несебър, разпознаваме изографисани многобройни чудеса, интерпретиращи библейски текстове, които внушават важния извод: „Твоята вяра те спаси“ (Мк 5:34; Лк 8:48).

Най-ранните запазени паметници на живописта, които илюстрират евангелския разказ в два просторни цикъла на Чудесата и на Страстите (страданията) на Иисус Христос се намират в базиликата „Св. Аполинарий Нови“ в Равена[3] от VI век – времето на император Юстиниян, но ги намираме и в други представителни храмове на християнския свят – в Цариград, Палестина (Газа и Витлием), Сирия, Кападокия и дрги[4].  В доиконоборското изкуство, за доказателство на божествената същност на Спасителя Христовите чудеса се представят наравно с епизодите от Неговите страдания или Господските празници, но след победата на иконопочитателите те – ако изобщо са изобразени – заемат предимно страничните кораби в намален брой. Една от причините за това е, че базиликалния по план храм отстъпва място на куполната църква с план навписан кръст, поемаща по-малко изображения, които се прехвърлят в притворите или допълнителните параклиси[5].

Новата Митрополия в Несебър е трикорабна, триабсидна базилика, построена през XI век[6] и нейното пространство, както бе посочено по-горе, позволява включване на голям брой малки по размери изображения. Първоначално е посветена на Св. Богородица – Живоносен източник, което оправдава интереса към чудотворната тематика[7]. Католиконът на църквата, наречена през XVIII-XIX век „Св. Стефан“, е преизписан в 1599-та година, и тук е представен изключително пълен цикъл с Христовите чудеса за поствизантийската живопис от българските земи през XVI век.

Авторите, писали за Новата митрополия, посочват факта, че тук има значителен брой изобразени Христови чудеса и обвързват това с посвещението ѝ на Божията майка, но не разглеждат подробно целият цикъл. Изследователите на храма[8] оценяват високата художествена стойност на стенописите от 1599 година. Те посочват тематичната им обвързаност със Св. Богородица, на която първоначално е била посветена църквата. Преименуването ѝ на „Св. Стефан“ вероятно е станало в средата на по-миналия век, когато на източния бряг на острова е потънала едноименната църква и се е започнало строителство на нова Богородична църква, завършена през 1880 година. Многобройните сцени с чудесата на Иисус Христос, които са част от евангелския цикъл, подреден по стените на всички кораби, заемат предимно представителния и добре осветен централен кораб. Заедно с догматичните теми „Химн на Богородица[9]“ и „Богородица на трон с архангели“, символизиращи земната църква, чудотворните теми представляват идеята за посредничеството на Св. Богородица между хората и Бога[10]. Тука са изобразени почти всички познати от Евангелието чудеса: Христос изцелява слепи, хроми, сухоръки, паралитици, болни от воднянка, прокажени, душевно болни, възкресява мъртви, усмирява буря в морето. Чудотворният елемент е тясно свързан с култа към Св. Богородица, особено силен през XVI-XVII век[11]. Интерес представляват няколко сцени, които рядко се срещат през постпалеологовото изкуство, но ги има в Новата митрополия и в църквата „Св. Петка Самарджийска“ в София. Една от тях е „Сватбата в Кана Галилейска[12]“.

Според Георги Геров[13] тематиката на иконографската програма е изключително богата и включва не само традиционното изписване на Великите празници и Страстите Христови, но и всички цикли, които показват дейността и чудесата Христови, описани в Цветния триод и неделните евангелия. Също виждаме сцени с Богородичното детство, Великите Богородични празници, старозаветни и новозаветни празници, литургически теми[14].

Църквата „Св. Стефан – Новата Митрополия“, стенопис „Изцеление на кръвоточивата“

Обикновено в научната литертура се разглеждат заедно Деянията и Чудесата Христови[15], като някои автори не правят разлика между тях и приравняват чудесата с другите деяния на Иисус Христос. Трябва да имаме предвид, че само част от Чудесата Христови, описани в евангелските текстове, намират място в иконографската програма на църквите. Темата започва да се изобразява още в раннохристиянското изкуство и продължава своето развитие в по-късните епохи. Цикълът преставя епизоди от земния живот на Христос. В повечето случаи те не следват хронологията на евангелските събития или последователността, посочена в зографските наръчници[16] и се съчетават с други евангелскисъбития. В различна степен на запазеност има сцени с Чудеса в храмовете от българските земи от периода XV-XVIII век в притворите нахрамовете в Роженския манастир „УспениеБогородично[17]“,Черепишкия манастир „Успение Богородично[18]“ в „Св. Георги“ във Велико Търново и други. Итересен е паралелът със зографията в църквата „Успение Богородично“ в Зерват, Албания[19]. Виждаме, че цикълът с Чудеста е предпочитан в църкви, посветени на Св. Богородица.

Чудесата Христови в Новата митрополия в Несебър са изографисани доста компактно и образуват ясно заявен цикъл, акцентиран като важен, чрез разполагането му в олтара и главния кораб на наоса. По принцип те не се поместват в централната част на храма, заради подчертаването на литургичната значимост на Евхаристията[20], но тук тък виждаме как Чудесата допълват и обогатяват евхаристийното внушение. Тяхното изографисване в Новата митрополия в Несебър можем съвсем условно да разделим на две групи за тяхното по-добро изучаване и систематизиране. Едната група, според по-голямата си значимост, е разположена в олтара, а другата – в наоса. Там е обособен обширния цикъл Чудеса, в тематична връзка със Св. Богородица, която го фланкира от две страни: на изток в олтарната апсида е Св. Богородица с Младенеца Иисус Христос на трон, а на запад е песнопението „О тебе радуется“. Трябва да се уточни, че разделението на изображенията в олтара и извън е него е символично, защото те са взаимно свързани и обословени в общото хармонично звучене на православното богослужение, чиито неразделни страни са зографията и песнопението. В олтара се редуват сцени с Чудесата с други литургически, догматически и исторически теми, но в централния кораб на наоса вървят една след друга в два регистъра, подкрепени от образите на четиримата евангелисти, от чиито текстове са илюстрирани чудесните събития. Предствени са отделно няколко чудеса – две в южния и едно в северния кораби на църквата.

В най-сакралната част на храма – олтара – сцените с чудеса са подредени по следния начин: в централната абсида на южната стена в посока от изток на запад се започва с: Христос изцелява бесноватите и изпраща бесовете в стадо със свине[21]. Библейският източник е: Матей 8:28-34[22] и текста е четиво за петата неделя след Петдесетница[23]. В ерминията на йеромонах Дионисий от Фурна е дадена иконографията така: „Зад укрепен град се виждат скали и в тях множество погребални пещери. От тях са излязли двама бесновати; единият докосва земята, а другият се протяга към Христос. Той стои с апостолите и благославя бесноватите. Много бесове излизат от устите им, бягат към пасящите там свине, едни от тях стоят на краката си, а други влизат в устите им. Свинете се хвърлят в морето. Пастирите бягат към града, оглеждайки се назад[24].“

Изображението от Несебър в преобладаващата си част съвпада с описанието на иеромонах Дионисий. В това евангелско четиво, изографисано в най-горната и най-източна част на олтара, която ще приемем като своеобразно начало[25] на цикъла с Христовите чудеса, виждаме гадаринските жители да молят Господ Иисус Христос да си тръгне от тях (Матей 8:34) и да напусне пределите на тяхната околност. Но защо Го молят да си тръгне? Какво се е случило преди това? Надига се буря и кораба, в който плуват Господ и учениците Му, е отнесен на пустинен остров, населен от гадринските езичници. Там Го посрещат двамата свирепи мъже, обладани от бесове, които хората връзвали, но те късали веригите. Бесноватите питат: „какво имаш Ти с нас, Иисусе, сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш без време?“ (Матей 8:29). Свинарите, въпреки, че видели чудното изцеление, си тръгват и гонят Христос, защото не са готови да срещнат Бога, не Го разпознават, както еврейският народ пред лицето на Пилат вика „Разпни Го[26]“.

Съвсем естествено в близост съседната сцена е чудото Христос забранява на вятъра и морето (Матей 8:18-27; Марк 4:35-41; Лука 8:22-25). Тя е известна с наименованието Укрояване на бурята. На гръцки: Ὁ ΧΣ (Χριστός) ἐκ τοῦ πλοίου διδάσκων τοὺς ὄχλους, Καὶ προστάττων τῷ γείξω […] χαλασαντες τὰ δίκτυα , в превод: „Христос от кораба поучава народа и заповяда[27]“. Иеромонах Дионисий от Фурна описва иконографията на чудото по начин, който напълно съвпада с този от изображението в Несебър: „Сред вълните на морето плува кораб. На предната му част спи Иисус Христос. Зад Него стоят Петър и Иоан и в ужаса си простират към Него своите ръце. Андрей държи кормилото на кораба. Филип и Тома спускат платното. Събуденият Христос е станал в средата на кораба и е прострял ръце към вятъра, който от облаците духа в платната[28]“.

Църквата „Св. Стефан – Новата Митрополия“, стенопис “Чудото в Кана Галилейска“

Става ясно, че Иисус Христос е изобразен в сцената два пъти. В заключение в библейския текст Той им казва: „Как нямате вяра!“ (Марк 4:41); „маловерци“ (Матей 8:26), „де е вярата ви?“ (Лука 8:25).

Отговорът на въпросите е на отсрещната северна стена на олтара: „Твоята вяра те спаси“ (Марк 5:34; Лука 8:48), казва Бог в сцената Христос изцелява кръвоточивата жена. (Марк 5:24 – 34; Матей 9:18-26; Лука 8:43-48) Текстът е литургийно евангелие на Седма неделя след Въздвижение „Ὁ Χριστὸς ίώμενος τὴν αἰμοροούσαν“; в превод: „Христос изцелява жената срадаща от кръвотечение“. В ерминията на Дионисий е препоръчано да се изписва по следния начин: „Христос се е спрял и поглежда назад към апостолите, а жена, стояща на колене, е обхванала краката Му. Христос я благославя. Наоколо се вижда множество народ[29].“

Във II-ри регистър под описаното чудо и сцената Иисус в дома на Симон прокажения е Христос призовава учениците си по време на ловене на риба. Темата е известна в стенописта като Чудния улов, защото се набляга на чудесния момент. Другаде се среща като Първата от две мрежи с риба и призоваване на първите Му ученици. Библейският източник е: Лука 5:1-11 и се чете на Първа неделя след Въздвижение. Гръцкия текст гласи: Ὁ ΧΣ (Χριστός) ἐκ τοῦ πλοίου διδάσκων τοὺς ὄχλους, Καὶ προστάττων τῷ γείξω(…) χαλασαντες τὰ δίκτυα; в превод: „Христос от кораба поучава народа и заповядва да хвърлят мрежата“. Според Ерминята на Дионисий от Фурна сцената представлява: „Сред морето се люлеят две лодки. В едната стои Христос; пред Него стои Петър на колене, а Андрей издърпва мрежата. На другия – Иоан, Яков и техния баща дърпат същата мрежа, която Андрей дърпа с другата лодка; в нея се вижда множество риба.[30]“ Бог казва на Симон: „Не бой се; отсега ще ловиш човеци“ (Лука 5:10), като се има предвид предстоящата им апостолска мисия.

Друго чудо от южната стена на северната абсида на олтара е Иисус Христос изцелява разслебления при Овчи порти (Витезда)[31] (Иоан 5:1-9). Чете се в четвърта неделя след Пасха като литургийно евангелие и е обособен в църковния календар като празник Неделя на Разслабления. Надписът към изображението не е запазен цялостно: „Ὁ ΧΣ ἰώμενος τὸν παράλυτον […]“; В превод гласи: „Христос изцелява разслабения […]“, но иконографията му го идентифицира достатъчно точно. Според Дионисий: „Рисува се купел в земята сред пет притвори (портици). Във водата ангел държи ръката си. От дясната страна стои Христос с апостолите и благославя човека, държащ на плещите си одър с одеало. Този човек, с кръгла брада, се рисува с къса дреха до коленете и с ръкави до лакти[32].“ На това описание напълно отговаря несебърското изображение. До нея е изографисана Беседата на Иисус Христос със самарянката. И двете са свързани с водата и нейната важна роля не само за телесното изцерение, но и за душевното спасение[33].

Църквата „Св. Стефан – Новата Митрополия“, стенопис “Изцеляване на слепородения“

В същата северна абсида, срещу посочените сцени на северна стена (по посока изток запад), са разположени първо Марта и Мария молят Иисус Христос. На гръцки се разчита само: „Ὀ ΧΣ ἐρχόμενος […] – „Христос идва […].“ СледваВъзкресението на Лазар(Иоан 11:1-46) „Ὁ ΧΣ Λαζάρου ἡ ἔγερσις“ – […] Лазаровото възкресение“. Според ерминията, рисува се планина с два върха. Между тях, в далечината, се вижда малка част от крепост. От вратата ѝ излизат плачещи евреи; те се виждат до половината. В планината е изсечена пещера с погребално ложе. Един човек е отвалил от пещерата камъка. На ложето стои Лазар. Някой развива саваните му, а Христос стои пред него и с едната си ръка Го благославя, а в другата държи хартия с думите: „Лазаре излез“. Зад Него се виждат апостолите, а в краката Му – Марта и Мария, които Му се кланят[34]. Зографията точно отговарят на описаната иконография от ерминията.

Виждаме, че най-голямото чудо – Възкресението на Лазар – е илюстрирано в две отделни сцени според библейския текст – Иоан 11:1-46. Освен традиционната, представяща самото чудо на Възкресението, е включена и сцената, която го предшества. Паралел на такова представяне виждаме в „Св. Петка Самарджийска“ в София (XVI век). Запазеният там надпис насочва към определен момент от Евангелието с думите на Иисус Христос към апостолите за Лазар (Иоан 11:11): „Лазар, нашият приятел е заспал, но отивам да го събудя.“ Андрей Грабар отбелязва, че тук „Възкресението на Лазар“ е в две части: сестрите умоляват Иисус Христос и Иисус Христос възкресява Лазар[35]. Двата случая се съотнасят с атонската критска традиция, която наследява в голяма част палеологовите достижения в изкуството[36].

Момента на срещата на Бог с Марта и Мария е много важен и затова е изографисан в олтара. Той има сотирологичен и литургичен смисъл: ИисусХристос казва на Марта в Иоан 11:25-26: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?“ От своя страна, в отговор Марта изповядва своята вяра така: „да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света“ (Иоан 11:27). И тогава чудото се извършва пред очите на всички: „Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него“ (Иоан 11:45).

Другите Христови чудеса са изографисани извън олтара и са достъпни за виждане не само от свещенослужителите, а от всички богомолци. Съвсем естествено, след Възкресението на Лазар, според библейския разказ, както и последователността на църковните празници, извън олтара следва на северната стена Влизането в Иерусалим, но в случая темата предполага внимание само по отношение изображенията на чудеса.

В изкуствоведските изследвания е приет принципа на изследване на стенописите от изток на запад и отгоре-надолу, затова в централния кораб на наоса отново започваме да четем сцените от южна стена (по посока изток-запад). В I-ви регистър е Христос изцелява бесноватия в синегогата. Гръцкият надпис е: Ο ΧΣ ἰώμενος τὸν σεληνιαζόμενον; в превод: „Христос лекува бесноватия“. Текста се чете на Десета неделя след Петдесетница. На същата стена в олтара са изографисани най-на изток Христос изцелява бесноватите, следвана от Бог заповядва на морето и идва ред на Изцеляването на бесноватия в синегогата (Матей 17:14-23; Марк, 1:21-28; Лука 4:31-37). В Дионисиевата ерминия е посочено: „В храма пред Христос, обкръжен от апостолите, лежи на земята човек […]. От устата му излиза бяс. От страни стоят книжници, фарисеи и други иудеи и се удивляват[37].“ В изображението от Несебър има изветни разлики от посочения иконографски модел. Липсва групата на книжниците, фарисеите и другите иудеи. До падналия, изглеждащ безжизнен бесноват, стои възрастен мъж с покрита глава, който е протегнал ръце към Иисус Христос в знак на благодарност.

Църквата „Св. Стефан – Новата Митрополия“, стенопис “Изцеление на слепците“

Веднага следва сцената Иисус Христос лекува дъщерята на хананейката,с надпис към нея: „Ο ΧΣ ἰώμενος τὴν θυγατέρα τῆς Χαναναίας“; в превод: „Христос лекува дъщеря на жена хананейка.“ Цялото изображение отговаря на библейския текст от Матей 15:21-28, текст, който е и литургийно евангелие, изчитано на Трета неделя след Петдесетница, която е наречена Неделя на хананейката. На тази тема е отделен празник, защото се изтъква шанса за спасение и на езичниците, ако повярват. Бог се обръща към хананейката: „голяма е твоята вяра, нека ти бъде по желанието ти!“ (Матей 15:28). В ерминиен смисъл иконографията е следната: Христос, в присъствието на апостолите, благославя жена, паднала в краката Му, а в далечината зад нея стои изцелената девица[38].

По посока запад следва Изцеление на човека с изсъхналата ръка(Лука 6:6-11; Матей 12:9-13; Марк 3:1-5). На стенописа е изписано: „Ὀ ΧΣ ἰώμενος τον […]“, като целият текст на гръцки е: „Ἡ θεραπεία τοῦ ἔχοντος χεῖρα ξηράν“; в превод: „ Христос изцерява човека с изсъхнала ръка“  В ерминията на Дионисий за сцената е написано дословно: „Сред храма стои Христос с учениците и благославя човека, който с една ръка поддържа другата си суха ръка, и Му я показва. Зад него стоят иудеи[39].“

Следва…(виж тук)

_____________________________________

*Публикувано в Свидетелство, служение и богослужение на Църквата, сборник статии, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2021, с. 307-328. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Вж. Бакалова, Елка. Култ към чудотворните икони. Традиции и съвременост. Изд. на БАН „Проф Марин Дринов“, София, 2016, с. 51.

[2]. Мавродинова, Лиляна. Иконография на големите църковни празници и страданията на Христос. София, 2012, с. 19.

[3]. Пак там, с. 11.

[4]. Пак там, с. 11-12.

[5]. Пак там, с. 13.

[6]. Гюзелев, Васил. Несебърската архиепископия – митрополия и нейните църкви и манастири, – В: „Проблеми на изкуството“, кн.1, София. 2004, с. 30; Кузупов, Боян. „Св. Стефан“ – Новата митрополия в Несебър. Паметници. Реставрация. Музеи, бр.5-6, София. 2005, с.7.

[7]. Геров, Георги. Нова митрополија (црква Светог Стефана) у Несебару. Резултати недавних истраживања. Зограф. 36. 2012, с. 76.

[8]. Василиев, Асен. Изследвания в църквата „Св. Стефан“ в Несебър. В: Музеи и паметници на културата, 4. С., 1967; Геров Георги. Композиции по химнографски творби в средновековното изкуство. Проблемът за професионализма. – Музикални хоризонти. 12-13. 1989. С., 203-211; Същ. Класицизиращото направление в балканското изкуство от ХVІ век. Стенописите от Новата митрополия в Несебър. – Проблеми на изкуството. 1991/2. С., 21-29; Същ. “О тебе радуется” в балканската живопис от ХV-ХVІІІвек. – Древнерусское искусство. Балканы. Русь. СПб., 1995. С. 220 – 228; Същ. Eдин “locus sanctus” – “Апокалипсисът на св. Иоан Богослов” от Новата митрополия в Несебър. –  Проблеми на изкуството, 1998/извънреден брой. С., 17- 24; Геров, Георги. Нова митрополија …, с. 73-81; Димитров. Димитър. и колектив. История на българското изобразително изкуство, изд. на БАН,София, 1976, с. 72-73; Захариева, МаяЦикълът на Деянията и Чудесата Христови от притвора на Черепишката манастирска църква „Успение Богородично”. – В: Проблеми на изкуството, 2, 2015, с. 31-36; Кузупов, Боян. „Св. Стефан“ – Новата митрополия в Несебър. Паметници. Реставрация. Музеи, бр.5-6, София. 2005, с. 6-9; Марди-Бабикова, Велда., Църквата Свети Стефан. Несебър. Възстановени паметници на културата, София, 1974; Обретенов, Александър и колектив. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, изд. на БАН, София, 1987, с. 76; Павлов Павел, Християнското поклонничество – една възможност за град Несебър. – В: Библията и морето, Библейска библиотека 5, София, 2009, с. 117; Пенкова, Бисерка. Стенописите в църквата „Св. Петка Самарджийска“ в контекста на балканскита стенописи от XVI век – Проблеми на изкуството, 3,1991; Рашенов Александър. Месемврийски църкви, София 1932; Съсълов Димитър. Проблеми на реставрацията на Новата митрополия в Несебър. – В: Музеи и паметници на културата, 18/4, София, 1978, с. 51-58; Тодоров Георги. Разпадналият се образ. Несебър, храмовете, иконите, самоличността. Архив за средновековна философия и култура. Свитък XIV. Изд. Алтера, София, 2008, с. 59 и сл.

[9]. По-точно това е химна „О тебе радуется“.

[10]. Пенкова, Бисерка., Цит. съч., с. 40; също вж: Марди-Бабикова, Б., Църквата…, с. 9.

[11]. Марди-Бабикова, Велда. Църквата…, с. 28.

[12]. Пенкова, Бисерка., Цит. съч., с. 40.

[13]. Най-големият изследовател на църквата „Св. Стефан“. Вж. Цит съч.

[14]. Геров, Георги. Нова митрополија…, с.77.

[15]. Евсеева, Лидия. Цикл чудес и деяний Христа в мозаиках Монреале. 1180-е гг. – Пространство иконы. Иконография и иеротопия. К 60-летию А. М. Лидова. изд. Ферия,Москва, 2019, с. 89-108; Захариева, Мая. Цит. съч., с. 31-36.

[16]. Захариева, Мая. Цит. съч., с. 31-32.

[17]. Гергов, Георги, Бисерка Пенкова, Румен Божилов. Стенописите на Роженския манастир. С., 1993, с. 35-55.

[18]. Пенкова, Бисерка. Черепишкият манастир „Успение Богородично“. – В: Корпус на стенописите от XVII век в България. София, 2012, с. 50-51; Захариева, Мая. Цит. съч.

[19]. Колушева, Мария. Църквата „Успение Богорогично“ в Зерват, Албания. – В: Проблеми на изкуството, 1, 208, с. 59-74.

[20]. Мавродинова, Лиляна. Иконография…, с. 19.

[21]. Наименованията на изображенията на чудесата са според ерминията на иеромонах Дионисий от Фурна. В научната литература се изполват многобройни различни названия на изображенията в храмовете на православното изкуство.

[22]. Подобен библейски разказ, много по-подробен, виждаме в Марк 5:1-19 иЛука 8:26-37, но е изцелен един бесноват от легион бесове.

[23]. Гръцкият надпис към изображението не е разчетен на този етап, защото църквата е музеен обект. В олтра има оргомна климатична система, която скрива най-горните  части. Тя е много висока снимането от долу е затруднено.

[24]. Дионисий, Ерминия или наставление в живописним искусстве, составленное иеромонахом и живописцем Дионисием Фурноаргафиотом. Изд. Свято-Владимирского Братства, Москва, 1983. ISBN 5-9000249-05-0, с. 87. Преводът от руски е мой.

[25]. По принцип изписването на храма и развитието на иконографската програма върви от изток на запад и от горе на долу.

[26]. Мен, Александър, прот. Изгонване на бесовете – Слово за пета неделя след Петдесетница. https://sveticarboris.net/2018/07/01/ изгонването-на-бесовете-слово-за-пета/.

[27]. Всички преводи на гръцките надписи са направени от Йоанис Каминис.

[28]. Дионисий, Ерминия…, с. 99.

[29]. Пак там, с. 100.

[30]. Пак там, с. 97.

[31]. В Иерусалим при овчи порти се намира къпалня, по евервйски наричана Витезда (Дом на милосърдие) – Иоан 5:2.

[32]. Дионисий, Ерминия…, с. 102.

[33]. Теофилакт Български, Блаж. архиеп. Охридски.Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие, Зографски манастир, Св. Гора, Атон, 2006, с. 15; https://paraklis.uni-sofia.bg/четвърта-неделя-след-пасха-на-разслаб/.

[34]. Дионисий, Ерминия…, с. 107.

[35]. Грабар, Андрей. Материальi по средновековному исскуству в Болгарии. – В Годишник на Народния музей за 1920 година, 1921, с. 127; Пенкова, 1991, Стенописите…, с. 40.

[36]. Пенкова, Бисерка. Стенописите…, с. 40

[37]. Дионисий, Ерминия…, с. 98.

[38]. Пак там, с. 102.

[39]. Пак там, с. 101.

Изображения: авторът Николинка Климукова и от църквата „Св. Стефан – Новата Митрополия“. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-83Y