сряда, 30 март 2016 г.


Татяна Парзулова
 Трансформация
изложба – живопис
31.03. - 15.04.2016

Откриване: 31.03.2016 г. от 18.30 ч.
с изпълнения на:

Ани Тошкова – пиано и Агоп Маникян – виола


Татяна Парзулова представя първата си самостоятелна изложба – живопис под мотото „Трансформация“ и в нея показва преобразуващата сила на изкуството, способна да преобърне духовния свят на човека и да го изведе до нови върхове, неподластни на материални стойности.
Таня рисува целенасочено от скоро, но носи творческия заряд от детските и младежки години. Вече е излаботила свои личен почерк – деликатно отношение към формата, работа в гама и предпочетана тематика: човешките отношения и най-вече отношенията между мъжа и жената, музиката и заобикалящия ни свят в неговата проява природен и градски пейзаж. В нейните платна властва красотата –  духовна и физическа, образите са извисени, отношенията между тях са чисти, мечтите за щастие и красота ни заразяват със своята искреност.

За себи си и за своята изложба тя споделя:
Родена съм в Бургас през 1962 г. Завърших Руска гимназия в родния си град, а по- късно ВИИ Карл Маркс – икономика и журналистика. Пишех поезия, като всеки млад и влюбен  човек, поет не станах, въпреки, че няколко млади ентусиасти от ВИИ Карл Маркс /сега УНСС/ бяхме пишещи хора и като такива , списвахме в студентския вестник Икономист. Реализирах се успешно по специалността си в различни сфери на стопанския живот, но винаги в мен тлееше пламъка на изкуството и  чувството на НЕЦЯЛОСТНОСТ, копнеж за „нещо друго” – началото на края. Цял живот съм била на ръба на рациото и емоцията. Борих се дълго в себе си с тях, за да постигна баланс. Трудна борба....Но успешна! Съдбата ми даваше знаци, на които, заради професионални отговорности и разпиляност, не обръщах внимание. И  мисля, че съвсем не случайно започна ТРАНСФОРМАЦИЯТА – пробуждане на  ДРУГОТО  МИ АЗ, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, което ме накараха да посегна към четката и да материализирам духовните си стремежи чрез други изразни средства и друга форма на изява.
А как започна....
Благодаря на сина ми, Боян, който с палитра, скицник и бои- подарък, ме накара наистина да се заровя и в тези дебри, дълбоки, непроходими,...необятни.
Тази изложба е реверанс към мен самата – един скромен венец за спечелените битки и изгубените войни.

Тя завърши изказването си на откриването, кото се състоя на 31.03.2016 с думите:
 „Благодаря на Нина и галерия Арт Муза, че ми даде шанс да бъда част от тях.
И накрая....
Животът е празник! Благодаря Ви, че споделихте моя Празник!

Николинка Климукова /изкуствовед/



















Няма коментари:

Публикуване на коментар