сряда, 30 март 2016 г.
Татяна Парзулова
Трансформация
изложба – живопис
31.03. - 15.04.2016
Откриване: 31.03.2016 г. от 18.30 ч.
с изпълнения на:
Ани Тошкова – пиано и Агоп Маникян –
виола
Татяна Парзулова представя
първата си самостоятелна изложба – живопис под мотото „Трансформация“ и в нея
показва преобразуващата сила на изкуството, способна да преобърне духовния свят
на човека и да го изведе до нови върхове, неподластни на материални стойности.
Таня рисува целенасочено от
скоро, но носи творческия заряд от детските и младежки години. Вече е
излаботила свои личен почерк – деликатно отношение към формата, работа в гама и
предпочетана тематика: човешките отношения и най-вече отношенията между мъжа и
жената, музиката и заобикалящия ни свят в неговата проява природен и градски
пейзаж. В нейните платна властва красотата –
духовна и физическа, образите са извисени, отношенията между тях са
чисти, мечтите за щастие и красота ни заразяват със своята искреност.
За себи си и за своята
изложба тя споделя:
„Родена съм в Бургас през 1962 г.
Завърших Руска гимназия в родния си град, а по- късно ВИИ Карл Маркс –
икономика и журналистика. Пишех поезия, като всеки млад и влюбен човек, поет не станах, въпреки, че няколко
млади ентусиасти от ВИИ Карл Маркс /сега УНСС/ бяхме пишещи хора и като такива
, списвахме в студентския вестник „Икономист“. Реализирах
се успешно по специалността си в различни сфери на стопанския живот, но винаги
в мен тлееше пламъка на изкуството и чувството
на НЕЦЯЛОСТНОСТ, копнеж за „нещо друго” – началото на края. Цял живот съм
била на ръба на рациото и емоцията. Борих се дълго в себе си с тях, за да
постигна баланс. Трудна борба....Но успешна! Съдбата ми даваше знаци, на които,
заради професионални отговорности и разпиляност, не обръщах внимание. И мисля, че съвсем не случайно започна
ТРАНСФОРМАЦИЯТА – пробуждане на ДРУГОТО МИ АЗ, основано на сърцето, мотивирано
от любовта и свободата, което ме накараха да посегна към четката и да
материализирам духовните си стремежи чрез други изразни средства и друга форма
на изява.
А как започна....
Благодаря на сина ми, Боян, който с палитра, скицник и бои-
подарък, ме накара наистина да се заровя и в тези дебри, дълбоки,
непроходими,...необятни.
Тази изложба е реверанс към мен самата – един скромен венец
за спечелените битки и изгубените войни.“
Тя завърши изказването
си на откриването, кото се състоя на 31.03.2016 с думите:
„Благодаря на Нина и галерия Арт Муза, че ми
даде шанс да бъда част от тях.
И накрая....
Животът е празник! Благодаря Ви, че споделихте моя Празник!“
Николинка Климукова
/изкуствовед/
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар